Месец: октомври 2013

Защо вегетарианките не пъшкат,охкат или викат по време на секс?
Защото не искат да си признаят,че парче месо им доставя удоволствие.

Проститутка е на преглед при гинеколога. Докторът я пита:
– Колко губите по време на менструация?
– Ъ-ъъ. . . триста-четиристотин лева.

Йордан Галев
Дошла зимата…
Мечо Пух като истински мечок заспал зимен сън.
Прасчо като истинска свиня го опънал докато спи.

За ужас на местните жители, една неделя
сутрин дяволът се появил на главната
улица на малък град. Всички се
изпокрили по къщите си, освен един
старец, който спокойно останал на
верандата си с книга в ръка. Дяволът се
ядосал, че човекът не го е страх от него,
и отишъл да го предизвика.
– Страх ли те е от мен? – с най-
заплашителния си глас извикал той.
– Не – отвърнал старецът.
– Не те ли е страх, че ще хвърля в хаос
хубавото ти градче?
-Не.
От ушите на дявола вече излизала пара.
– Знаеш кой съм аз, нали?
– Би трябвало. От четирийсет и шест
години съм женен за сестра ти.

Жена се прибира в къщи и гледа на вратата
на дома си закачена табела. На нея пишело:
„Продава се жена. Запазена. Изгодно. Само
за 500 лева.”
Жената си влязла в къщи и се развикала на
мъжа си:
– Така ли бе? Толкова евтино ли ме
оценяваш?
– Защо бе скъпа? Сметката е точна. 60
килограма живо тегло по 5 лева е равно на
300 лева, плюс златен пръстен за 200 лева,
значи точно 500 лева.
– Хубаво – казала жената.
На другият ден мъжът се прибира по-рано и
гледа на вратата бележка:
„Продава се мъж, втора употреба. Леко
ползван. Цена 60 стотинки.”
– Така ли бе? – казал мъжът щом си влязъл.
– Само за 60 стотинки ли ме оценяваш? Това
е абсурдно.
– Напротив – казала жената. – Всичко е точно
със сметката. Две яйца по 25 ст. едното и
една пипетка за 10 ст. Точно 60 стотинки.

Отишъл циганин при своя шеф и му
казал:
– Н’чалство, пуска.
– Чакай бе, какво пускаш?
– Няма работи, пуска.
– Кажи, че ще напускаш. Защо няма да
работиш повече?
– Как работя? Децата гладно, голо, дрехи
няма, къща няма, в колиба живей,
жената ходи да се ибе с други мъже.
– Я кажи го по-културно. Кажи: „Жена
ми ходи да спи с други мъже“.
– Аз за твойта знам бе, шефе! Сега говоря
за мойта…

Какво да ви кажа, аз съм особен човек. Поне така твърдят приятелите ми. То аз затова нямам приятели. Тоест, имам, но не им обръщам внимание, нямам време за глупости.

Към графата глупости спадат също така роднините, съседите и инкасаторите. Както и всичко останало, което мърда и е живо. Нещата, които не мърдат и са мъртви не ме притесняват. Но пък досега не съм срещал такива. За сметка на това обаче ме притеснява телевизорът ми. Той е почти цифровизиран, черно-бял, но с голям потенциал – понякога толкова се напъне да покаже някой друг цвят, че затрепти и се изключи. А аз избеснея и му бия шутове. Ей така му ги бия – със засилка и в кинескопа. Седя, седя, па стана и го заритам. Но всичко е с възпитателна цел. Най-малкото – децата на съседките седят безмълвни до мен през това време и притеснено преживят сухи бисквити. А после върви обяснявай, че нямаш съседки. Не една, три съседки имам, и до една са въображаеми. Обаче пък са с ей такива гърди и ми говорят на „сър”.

Но децата им са олигофрени. Едното е толкова глупаво, че се мисли за брат близнак, отвлечен от лешояд. Другото пък си мисли, че може да лети – в „Пирогов“ вече са кръстили стая на негово име. Третото чаве пък се мисли за невидимо – застане по средата на хола, клекне насред килима и каже – хоп, хоп, къде изчезнах, хоп, хоп, намерете ме. И аз – хоп, хоп, бия му един ритник и кажа – извинявай, не те видях.

Изобщо, пълни идиотчета!

Аз навремето какво добро дете бях. Всяка сутрин баба идваше в леглото, милваше ме и казваше, че съм най-красивото детенце, като момиченце хубаво. После отиваше на пазар и идваше съседа – той също лягаше в леглото до мен, но нищо не ми говореше, само ме милваше.

Понякога в училище ме биеха и ми връзваха плитки, но това го правят на всяко дете. Вярно, че при мен го правеха учителите, но съучениците ми твърдяха, че мириша на арогантен земеделец и не ме приближаваха. Както и катаджиите впрочем – като ме спрат и седят на две палки разстояние. Аз обаче нали карам с нарисувана книжка, и винаги стават някакви проблеми. Питат ме защо съм се нарисувал като грозна жена. Ами, ако можех да рисувам, щях да се нарисувам като красива! Човек не може да притежава всички таланти накуп. Ето, да речем, с Маргарет Тачър съм се женил четири пъти на сън, и нито веднъж не сме се развеждали.

А пък онзи ден почина някакъв роднина и ми завеща всичките си хапчета – и нали пари е давал човекът, аз едно по едно, едно по едно, всичките ги изпих, и то за час-два. После в токсикологията толкова ги бях шашнал, че ми заговориха на „вие”, а по-късно в психодиспансера пратиха най-красивия си санитар да ми пуска електрошок. Да не казвам голяма дума, но мисля, че с тоя санитар нещата ще потръгнат. Решил съм да го поканя на кафе вън от болницата, а ако откаже, ще действам както винаги досега – с отвличане и побой.

Обещавам да ви държа в течение.

Жена останала вдовица. Събрали се селяните и решили да и намерят съпруг, че така и грехът не е далече. Намерели подходящ кандидат, също вдовец. Само че човекът бил месар, прост човек, необразован. Жената въпреки това се съгласила и се оженили.
Първата вечер слага тя масата, а съпругът казва:
– Още леля ми казваше, че правоверният евреин никога няма да седне на масата без да е преспал с жена си.
Усамотили се те в спалнята, после вечеряли, а той отново:
– Още дядо ми казваше че правоверният евреин никога няма да си легне да спи без да е преспал с жена си.
И пак.
Сутринта:
– Още чичо ми казваше?
След обед:
– Още баба ми казваше?
Минала се една седмица, питат селяните жената какво мисли за новия си съпруг.
– Вярно, той не е интелигентен, като първия ми мъж, но пък е от толкова добро семейство!