Анаболен дневник

Ся, по принцип е гейско да си правиш дневник, но умните неща, дето ми идват наум, откак почнах да релефя с анаболи, заслужват да векуват. Постчетата във фейс-а са друго, те свалят женско. Но аз имам по-големи амбиции – дневникът е дълбока, сериозна работа.

Химията ми намести гънките и съм звяр. Друго си е с препарати, братле – мисълта ми е бърза като „Бугати“ и остра като мачетето на оня гамен Дацата от Несебър. Както викаше и Пеко Пекторалиса – „Без зоб си микроб!“. И тъй, това лято съм Вин Дизел и Джейсън Стейтъм в едно! Няма седмица, направо ден няма, абе час няма, без попадения и схеми.

Понеделник

Ставам по пладне и вижам някакво кифле се мотае из апартамента. Броди из кухнята, пуши цигарки, търси сладолед. Явно съм забърсал мацето снощи, но спомените, както и 114 кинта, нещо ми се губят.

В клуба имаше ретро чалга парти и с маниаците издивяхме на Радо Шишарката. Ей, голям класик е Радо! Не ги правят тея парчета вече като едно време… Почна се с „Бели птици“ и се направихме на мармалад с бели магистрали. Може и да не помня, но сигурно съм й влязъл на тая като Хю Хефнър. Два коктейла, три лафа и хайде в капана!

Ама сега нещо не ме кефи. Я, марш веднага, й викам. Оная ми се отваря, че съм бил скапан батка и съм я изментил, че живея в мезонет на „слънчака“…

Оправям се, праскам инжекцията с тестостерон, ям 15 кюфтета от телешко с ориз и след два часа отивам към залата. Днес е понеделник или както е известен повече – „Международен ден за гърди и бицепс“. Унищожавам се със суперсерии и накрая правя единичка на 190 килограма на лежанката да им покажа на онея плъхове как се тренира. Никой не гъква. Абе, мишкиииии…

Напомпан като гума на тир, отивам на плажа. Там ме чакат вече батките – Каймето, Гофретата, Жилавия и Стефан Михайлов. Гледам някакви птичета са накацали около тях, ама не ми се занимава, иначе са мои. Фейс, мейс, ала-бала, всичко е ясно… Другите нямат шанс.

С Каймето редиме далавера. Ще шиткаме малко зелена плява на туристи. По морето е пълно с чуждоземни аматьорчета, които си мислят че ситнежа от нивата на дядо Добри е холандски чук, гледан в парник. И голям грамаж искат на всичкото отгоре. Един се бръква с 50 точки. Май почвам да попълвам загубите от снощи.

Вторник

Правя шейк с шест лъжици протен, половин литър мляко и един банан. Директно в залата за гръб и рамо. Гледам го Захари Зоба прави крака. Много е свалил маниакът, май са свършили парите за препарати. С ръка 42 сантиметра ще ми се прави на тарикат!

„Захо – викам му аз – докато не те видя с 46 релеф, няма да ми говориш!“

Готината барманка Ани ми пше смс-и. Усмихнати личица, глупости, едно-друго… Ани, Аниии…

Отивам при Жоро Иглата от тату студиото, за да довършваме орела на лявото рамо, тамън съм го напомпал. С тоя татус само колко кифлета ще ударя, не е истина. А за другите рисунки да не говорим – модните надписи по предмишницата, черепа върху прасеца, голото маце от вътрешната страна на дясното бедро, оная нинджа на големия гръб… Има, има. Викам му на Иглата, че ще му платя като довърши орела.

Минавам набързо през плажния бар да купя един къс грамаж бело от Дацата от Несебър за петък. Ще играеме стабилно тогава и си трябва материал.

Сряда

Денят ми започва с хаус, инжекция и три големи омлета със зеленчуци. Гледам малко „Бързи и яростни 7″ и се надъхвам зверски. Уговорил съм се с Диньо да му карам Х5-ицата до края на седмицата и ставам бял човек, батко. До две-три години и аз трябва да взема такъв звяр. Новият модел, разбира се.

Отивам до Диньо за колата – ебаси имението има тоя маниак. Колони, басейн, градини, статуи некви, само гаража му е колкото клуба на плажа… Класа, батко, класа и стил. Вътре – огромна картина на Диньо, докаран като оня Пачино от „Белязания“. Е, малко е стар филма, ама то и Диньо вече е на години. Когато беше по холдингите и правеше банкноти като подивял, аз още забивах съученичките.

Сядам в джипа и директно на плажа. Батките се кефят, женското полудява. Спокойно, спокойно, момичета, ще има за всички. Паркирам до пясъка и пускам хаусче да звучи, да става парти. Отивам при Ани и директно й викам – „Бейби, искаш ли довечера на барбекю и танци в нас. Само, че няма да има барбекю и танци“. Тоя лаф винаги минава. И аз не знам защо. От години го ползвам.

Тоя път обаче Ани се дърпа. Гофретата я бил поканил на суши. „Слушай, ся – разправям на гълъбчето – оня ходещ гаф Гофретата, може да ми е приятел, но за нищо не става. Дори пресата още не изкарал, а е средата на август“. Ани обаче вика, че е обещала, ако искам с нея да се видим утре. Никакви грижи, ще намеря време.

Четвъртък

Гофретата ми се обади да се похвали, че след сушито е имало и муши. Смотаняк, що не вземе да направи малко релеф. Преса няма, а със секс ми се хвали. За петък сме планирали голяма размазвация, та трябва да си пазя кинтажеца. Ще влезем в заглавията, ей!

Инжекция, шейк, супресерии бицепс с трицепс, плаж и епилация. Готов съм. Имам среща с Ани. Ще ми пусне, още като ми види новата ризка. Отсипвам си от грамажа и потеглям.

Петък

Ани лежи до мен и ме гледа накриво. Нищо не било станало снощи, изложил съм се бил. „Бегай оттука, бе парцал! Как да го вдигна с теб, я се виж!“ Кифлата хвърчи през вратата. Нарочно не спах с нея, за да й е кофти.

С Гофретата ще ми ляга, дето още не е изкарал пресата в средата на август. Не ми било станало… Комбинацията от кокаин, тестостерон, мастерон, анавар и оня метан дето ми беше останал от миналия цикъл е виновна. Това ми прецака либидото, обаче нямам грижи: довечера всичко ще е на шест като се бръкна за малко виагра.

Плажното парти с оня скъпарски диджей от незнамсикъдеси ще бъде дране. А после нахлуваме и в чалгата като Джейсън Стейтъм в оня филм, как му беше името. Няма значение. Вечерта ще се запомни.

Неделя

Баткооооо! Какво си причинихме. Мармалад. Песто. Шибано гуакамоле. Размазахме се. Два дена ми се губят. Какво стана, защо избухнахме толкова лошо, бе. Нищо не помня. А трябва крака да правя днес, най-трудната мускулна група.

Мъгла ми е. Някакви туристи повръщаха на плажа по едно време и с Каймето ги наритахме. После май джобихме едни студенти. Бихме се нещо. Лицето ми е подуто, усещам дюните по скапания си фейс.

Няма ми го портфейла, а вътре имаше 420 лева. Двеста кинта бяха за Диньо. Въййй, Диньо, джипа, къде е джипа на тоя маниак?!? Няма го, мамицата му…