Жена останала вдовица. Събрали се селяните и решили да и намерят съпруг, че така и грехът не е далече. Намерели подходящ кандидат, също вдовец. Само че човекът бил месар, прост човек, необразован. Жената въпреки това се съгласила и се оженили.
Първата вечер слага тя масата, а съпругът казва:
– Още леля ми казваше, че правоверният евреин никога няма да седне на масата без да е преспал с жена си.
Усамотили се те в спалнята, после вечеряли, а той отново:
– Още дядо ми казваше че правоверният евреин никога няма да си легне да спи без да е преспал с жена си.
И пак.
Сутринта:
– Още чичо ми казваше?
След обед:
– Още баба ми казваше?
Минала се една седмица, питат селяните жената какво мисли за новия си съпруг.
– Вярно, той не е интелигентен, като първия ми мъж, но пък е от толкова добро семейство!