Месец: април 2015

Микеланджело е най-прехваления рисувач – всъщност никога не е успял да пропорционира добре фигурите си и да докаже анатомични знания.
Леонардо да Винчи е объркан и колебаещ се авантюрист, погрешно считан за гениален новатор.
Рембранд така и не успява да вникне в дълбочината на характерите на портретуваните от него.
Сезан е наивен художник, неуспял да изобрази желаното до самия край.
Дьолакроа е имал недостатъка да мърля с четката, което не му е пречело да се мисли за по-добър от Енгър.
Енгър може да откаже всекиго от любовта му към живописта със зле прикритата липса на вкус, особено в портретите.
Ван Гог е недоразумението на века – така и не е разбрал, че боите могат да се смесват и облагородяват върху палитрата.
Пикасо е просто лишен от интелигентност – все едно маймуна хваната в гората и затворена в ателие с много бои, четки и платна.
и т.н…

Както виждате, всичко може да се преиначи и очерни без проблем – важно е желанието…

В женски форум :
– Къде мога да изтегля мелодии за вибратора
ми?

Влиза Генко вкъщи и от вратата вика на тъща си:
– Сипи ми, мамо, една малка ракия.
– Ти в ред ли си?
– Ща ти дам пет лева!
Тъщата се навила и сипала ракия.
– Мамо, я ми сипи още една ракийка!
– Минаваш всякакви граници!
– Гепи десет лева.
Тъщата взела парите и сипала още ракия.
– Мамо, я да изпием по една ракийка заедно. Ша ти дам още десет кинта!
Тъщата се съгласила и пила една ракия.
– А ще може ли един шамар да ти отвъртя!
– Ама ти верно не си в ред?!?
– Сто лева ши ти дам!
Тъщата се съгласила и Генко ѝ ударил един як шамар… с цялата си душа. В този момент звъни телефонът, а там – жена му:
– Скъпи, даде ли на мама пенсията?
– Тамън ѝ я давам…

ДНЕВНИКЪТ НА ОБИКНОВЕНИЯ ГРЪК
Днес станах в десет часа. Това малко ме разстрои – никога не съм се събуждал толкова рано, май трябва да посетя личния си лекар.
Излязох на терасата, половин час пих кафето си и четох вестници, после поех за работа.
Карах колата с отворени прозорци, за да мога своевременно да указвам на другите шофьори грешките им. Не е много приятно и често срещаш неразбиране, но няма как – това е дълг към обществото.
След около десет километра шофьорът на една кола ми отстъпи предимство. Опитах се да си спомня дали не е някой мой роднина, но не успях. Може пък да се е припознал човекът.
В 11:00 бях пред офиса и отключих вратата; колегите все още ги нямаше. Направих си още кафе и влязох в Мрежата, за да се оплача на всички колко зле живеем тук.
Всъщност, аз работя в Министерството на околната среда и оглавявам отдела за опазване на луната. Никак не е лесно, да ви кажа. Мине се не мине година и току някой прати я сонда, я цял луноход. Тогава ние с колегите излизаме вечер пред Министерството (естествено, плаща ни се извънреден труд за стоене до късно) и с един бинокъл гледаме към луната. Ако забележим боклук, информираме Външно министерство да направи протест пред съответната страна.
Работата е трудна и неблагодарна, но все някой трябва да я върши. При това в отдела сме само десет човека, а луната е много голяма. Но поне плащат добре.
Час по-късно колегите се обадиха, че вече е време за обяд и те ме чакат в близката таверна. Заключих офиса и тръгнах пеша по улицата.
Малко по-нататък група анархисти хвърляха камъни по витрината на една банка. Опитах се да ги заобиколя, но те ме попитаха дали ме е грижа изобщо за бъдещето на Гърция. Грижа ме беше и затова и аз хвърлих едно паве.
Колегите вече пиеха второ узо. Присъединих се към тях, после хапнахме и накрая играхме сиртаки. И докато се усети човек, то работното време свършило.
Върнах се в офиса, заключих и се прибрах в къщи. Жена ми се оплака, че вече трети ден вечеряме в къщи, така че се наложи да я изведа да хапнем навън. Над терасата на ресторанта грееше пълна луна и съпругата ми отбеляза колко е красива, но аз я помолих да сменим темата.
Човек ако почне и вечер да говори за работа…

Как е правилно написано – „На по бира или НАП обира?”