Микеланджело е най-прехваления рисувач – всъщност никога не е успял да пропорционира добре фигурите си и да докаже анатомични знания.
Леонардо да Винчи е объркан и колебаещ се авантюрист, погрешно считан за гениален новатор.
Рембранд така и не успява да вникне в дълбочината на характерите на портретуваните от него.
Сезан е наивен художник, неуспял да изобрази желаното до самия край.
Дьолакроа е имал недостатъка да мърля с четката, което не му е пречело да се мисли за по-добър от Енгър.
Енгър може да откаже всекиго от любовта му към живописта със зле прикритата липса на вкус, особено в портретите.
Ван Гог е недоразумението на века – така и не е разбрал, че боите могат да се смесват и облагородяват върху палитрата.
Пикасо е просто лишен от интелигентност – все едно маймуна хваната в гората и затворена в ателие с много бои, четки и платна.
и т.н…
Както виждате, всичко може да се преиначи и очерни без проблем – важно е желанието…
