Месец: август 2013

Дрипав циганин влиза при доктор.
– Доктoре, имам голем проблем.
– Какъв ти е проблема бе, Уитни?
– От 3 дни чавето нищо не яде. Ниту хлеб яде, ниту сирене яде, ниту мисо, ниту риба, ниту салам.
– Е защо така – попитал докторът.
– Ми… щото… немам пари.

Червената шапчица тръгнала на гости при баба си. Не щеш ли обаче, преди тя да пристигне, злият вълк нахълтал в къщичката на бабата. Изял я. Облякъл и нощницата, легнал в леглото и зачакал Червената шапчица. По едно време тя дошла. Легнала в леглото до вълка, мислейки си че това е баба и, и попитала:
– Бабо, бабо – попитала Червената шапчица. – Защо са ти толкова дълги ушите?
– За да те чувам по-добре, мойто момиче.
– А защо са ти такива големи очите?
– За да мога да те виждам по-добре мойто дете.
– Бабо, бабо, а защо имаш такава голяма и твърда опашка?
– Това не е опашка – казал вълкът и силно се изчервил.

Не си ти, когато си с прашки! – via Светльо Витков :)))

You are not born a winner; you are not born a loser. You are born a chooser

Между влюбени:
– Скъпа моя, кажи ми онези две думички, които ще ни свържат навеки. . .
– Бременна съм!

Един мъж от село тръгнал за града на пазар. Ходил той по пазара, разгледал всичко, купил си една гъска и тръгнал да се прибира. На връщане минал през центъра и гледа – кино. Решил да види какво е това, обаче на вратата не го пуснали да влезе с гъската. Нашият мислил, мислил и я скрил в потурите. Пуснали го в киното, влязъл, филмът започнал, обаче гъската шавала непрекъснато в потурите и не му позволявала да гледа. На него му писнало и извадил главата й през дюкяна на панталона. След пет минути жената до него припаднала.
Завели я на доктор и той я пита:
– Какво се случи?
– Седя си аз в киното и до мене някакъв мъж.
Изведнъж той си извади оная работа и аз припаднах.
– Е, какво толкова? Не си ли виждала?
– А, виждала съм. Ама неговата ми ядеше от пуканките.

“Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му се
ражда един, ама псилютно грозен дъщеря. Ма токлу
грозен – смърт. Като го погледнеш и напрао ти спира
чесовника. И за тва кат дошли феите на кръщенето, и
сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста,
сичкото повръщал.
Обачи, имало един добро фея, и той казал:
– Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай
шеснаесе годин, ша са наръга със едно шило в гъзъ и ше
баялдиса, за радос на родата.
– Анджък, ашколсун, мерси ! – казал кралицата. Щот са,
то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
– Ше баялдиса – мъди! – викнало Злото Фея. (То ного са
ядосал че са го туриле най-близо при креватчито, и не
мое си напрай джамбурето – кво апне или пийне –
веднага връща) – Ич нема а пукяса, ми кат са избуши
сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту
принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото – такова. Минава
бая годин и малкото принцеса пурасва и става
най-грозния девойка ф Млечното път. Толко грозен, че
даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин,
некаф обущар толко са сплашва кат го видя, че почва да
бега и спуснал шилото. И нали се сещаш, Мемет ? Тва
кат вижда шилото и давай да си го завре у гъзо. Щот не
само грозен, ми и прос. И ляга и почва да хърка. Ама
хърка ти казвам – бичи. И хорат не може заспива от
хъркане, и фащат, и го затварят в един кофчег, и го
носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и
даже неколко народ ударили един кючек отгорето. То
даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те
казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика :
– Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто
щерка ма, кажи, та да знам, та ф същия мумент да са
изнасям ф чужбина. – Толку ного и бил мъка за щерката.

– Кат са намери принц, тогава ше се збужда, дееба и
киликандзера истръпнал.
– А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто
щерка, ма ?
– Любоф кьораво, ма ! То по-чапрашък от дрисня, ма. И
по-кьораф от Стиви Вондар. Ши са намери.
Такъф вест, напрао сасипва горкото кралица. Не могло
да преживее тва майчинската сърце и издъхва от
мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава
един принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Бил
алкохолик и коцкар – да си ебе мамата. Ебало кво
добара – и живо и умряло. И некои му викали”Некрофил”,
ама на него му било през …. нали, щот и без тва не
са родило ного умен, апа сас времето по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе.
А, де! Слиза от транспорта, свалил каската – слуша :
“Ррръъъъъмх – хъъъъъъъъърф” . Ай сиктир. Първо си
помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са
усеща – тва под земята нещо хърка.
– Абе кой заспал тука бе ? – вика, и веднага са сети
че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко
некро… тва , любофта. И са фърлило на земята и копа.
И изкопва кофчега, И таван продупчило един дупка на
необходимия место , и аха, таман сваля гащите, и слуша
отвътре:
– Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели, бе? Фаща и расковава целото
капак, и кат поглежда – веднага пада ф несвяс.
От ужас очито му изфръкна и той – долу. Комоцио.
И принцесата вика:
– Адее, раздават принцове ! – и му са фърля и докат
още не са опраил го … така. И , чудо!
Грозното принцеса са превръща на още по-грозно жаба.
Крастаф. По едно време пича се осеферил така леко и
гледа – некаф кофчег и един жаба.
“Ебагомайката, колко пих фчера бе ?” и си мисли, че
друго прикаска и фаща и цалува жабата. Обачи жабата
стана мнооого красиф принцеса , и вика: Давай да са
женим! И тоа вика убаво и фаща и го надупва. И после
тръгва да си отива, и красивото принцеса казал: Ами
каде, бе ко стана сас жененето ? – и тоа като са
ядосва, и трааас – набримчи го един тукат. И красивото
принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са
избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не
верва. Аре пак цалува – пак красиф принцеса – аре пак
го напънал, и после пак – траас тукатите – пак жаба.
А! Аре трето път – пак така.
И принца си мисли, мисли и вика:
– Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан.
– и прибра жабата ф джоба. И от тогава са опрай.
И така…”

Царят изпратил тримата си сина на пътешествие. Вървели те дълго по гори и полета, по планини и долове, накрая се уморили, дощяло им се любов да правят. . . Гледат пред тях къщурка. Приближават се и виждат пред нея един старец, който седи на стъпалата и плаче.
– Дядо, пусни ни да пренощуваме. . .
– Не мога, момчета, опасно е. Тази вечер ще дойде ламята. Всяка година тя идва и взима по една девойка от селото. Тази година е ред на моята внучка. . .
– Абе слушай, ти ни пусни пък за ламята да не те е грижа.
Пуснал ги дядото да спят в плевнята. Настъпила нощта и ламята долетяла.
– Дядка, къде е внучката?
– Аааа, в плевнята е, ламичке. . . .
С гръм и трясък ламята се изнесла към плевнята. Минало час, минали два, а на третият старецът плахо открехва вратата на плевнята. Гледа вътре, единият брат държи ламята, вторият и е повдигнал опашката, а третият я чука. Този който я държи, в същото време я гали по главите и й говори:
– Видя ли сега, ма, видя ли, ако вместо три глави имаше три задника, знаеш ли колко отдавна щеше да си си вкъщи

На Слави Трифонов му умирало всяко второ гадже.
И един ден Слави не издържал, хванал се за главата и казал:
– Оле, Боже Господи, що тъй бе? Що на мен се случва такова нещо?
И Господ му отвърнал:
– Нали така се разбрахме – едно за теб, едно за мен!