Месец: август 2013

Двама каубои в Тексас стоят един бар . Отвън минават 10 конници-мексиканци. Единия каубой казва на другия:
– Оня мексиканец вчера ми спаси живота!
– Кой бе?
– Оня, на коня.
– Че те всичките са на коне!
– Е, де, оня със сомбрерото.
– Че те всичките са със сомбреро.
Ядосан, каубоят вади пищов и стреля по мексиканците:
– Видя ли оня дето ей-сега го убих?
– Да.
– Е, той вчера ми спаси живота

Деян Нанев:
Из бюлетина на австралийската Комисия за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:

Уважаеми господине,

Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката.

Причината за инцидента беше наречена от мен “недооценяване на обстоятелствата”. Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.

По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.

Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно.

В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост.

Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента.

Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката.

Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.

Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата.

Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.

Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене.

Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.

Васил Лазаров:
В бар на плажа се появява пингвин. Сяда, поръчва уиски и пура. Изпива уискито, пурата изпушва до половината, става и тръгва. През цялото време цари пълна тишина, всички останали посетители гледат пингвина втрещено, а той, на излизане, се обръща и пита леко учудено:
– Какво сте ме зяпнали така?
Пръв и единствен се окопитва бармана:
– А, нищо…просто за първи път виждаме пингвин, на плажа, в бар, да пие уиски, да пуши пура, че и да говори.
Пингвинът отсича сърдито:
– С тия цени – и за последен!

– Ама защо все ми намигате?
– Това е тик!
– Гадно е така! А аз вече се бях навила!

Eдно 80годишно бабе е изправено в съда за кражба от магазин.
Съдията – Какво откраднахте, госпожо?
Бабето – Консерва с праскови.
С. – Защо?
Б. – Защото бях гладна.
С – Колко праскови имаше в консервата?
Б. – Шест.
С. – Присъдата ви е 6 дни затвор.
В този момент откъм публиката се чува глас
Мъж – Г-н Съдия, може ли да вметна нещо?
С – Кой сте вие?
М – Съпругът на подсъдимата
С – Какво искате да вметнете?
М – Тя освен консервата с прасковите, открадна и консерва с грах….

Разговор между българи в Русия, “перфектно”
владеещи руски, пред асансьор в хотел:
– Въй сефте в Маскву?
– Имеет си хас.
– А асансьор бачкает?
– Йок, ево мама! Закеркенечился между
етажами!
– Е, значит прийдьотся качваться па
стъпалами…
– А до коими етажами?
– Хич хабер си не имею!

– Добър ден господине, старшина Петров, Свидетелство за управление, талона на колата и гражданска отговорност моля!
-…
– Употребявали ли сте алкохол господине?
– Не!
– Е.. хм… очите ви са червени!
– Ама ако ще си говорим така, и на Вас са ви клепнали ушите!

Това от Спинди ми хареса:
КАГ КОВРИТЕ БРОЙАТ ОД 10 :
X1, A2, X3, A4, X5, X6, Q7, R8, K9.. 10