Заекът седи на брега на езерото и пафка козче. Излиза от водата бобърът:
-Зайо, какво правиш?
-Пафкам трева, Бобър!
-Ееее, яко, дай да си дръпна и аз!
-ОК, Бобър, ама знайш ли кво – дръпни си хубаво, гмурни се, изплувай еее там до другия бряг и там издишай, да те резне хубавичко…
– Добре, Зайо, точно така ще направя!
Дръпва бобърът яко, гмурва се, изплува на другия бряг, издиша – кеф. Гледа, на оня бряг седи хипопотамът:
-Оооо, Бобър, кво стаа?
-Трева, Хипо, страшно яка!
-Ехаа, я дай да дръпна и аз!
-Не е тука, Хипо, на другия бряг, при Зайо е.
-Аааа, и аз отивам!
Гмурка се хипопотамът, отива към другия бряг. Там заекът вече яко се наковал, лежи размазан и зяпа водата. От езерото се подава хипопотамът. Заекът го вижда, очите му се разширяват от ужас, скача и почва да крещи:
-Бобър, какво правиш, бе – издишай, копеле, издишай!