Сряда, като всяка друга. Ще рече, най-тъпия ден от седмицата. Още в тъмни зори, в таксито, получих сигнал от космоса, да не се надявам на друго. Возя се аз, но с оглед сезона, съм със секси ушанки скрила русата ми коса, секси палто и секси три ката дрехи под него. И ми става топло! Опитвам се да отворя прозореца – няма копче.
– А! – възкликвам изненадано към шофьора – няма ви го копчето за прозореца!
– Той е сензорен. – равнодушно отвръща той, докато висим на светофара.
– Как сензорен!? – изумявам се аз.
– Ми така – обяснява той – плъзваш пръст отгоре надолу, кат на телефон.
Плъзнах пръст – О! Отваря се! Плъзнах нагоре – О! наистина се затваря!
Докато стигнем до работа, не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен на детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена, не сме ли най-добрия, НАЙ-ДОБРИЯ град, с най-добрите таксита със сензорни прозорци!
Когато тръгнах да слизам, ми каза:
– Абе, само да ва предупредя, да не се излагате пред хората, че тва с прозореца беше шега, копчето е ей тука, до мен… Мислех да ви кажа още първия път, обаче вий така са радвахте, че не можах.
Сряда, като всяка друга.
Elka Stoyanova