Помните ли това..?

Помните ли това..?

– Да отидеш до телевизора и да го включиш от копчето на стабилизатора.
– Да поставиш игличката на грамофона точно там, където започва новото парче.
– Да върнеш бурканчетата от кисело мляко и бутилките от олио в магазина.
– Да си оставиш ключа под изтривалката, когато излизаш.
– Да пишеш писма на руско другарче.
– Да идеш на градска баня.
– Да носиш лентите във фотото да ти ги проявяват и после да чакаш да си вземеш снимките, за да ги видиш за пръв път.
– Да позвъниш на съседката в неделя сутрин с молба да ти услужи с чаша захар, понеже магазинът не работи, а после в знак на благодарност да й занесеш 3-4 парчета кекс.
– Да си оплетеш блуза по образец от списание Бурда.
– Да бързаш да се прибереш, защото ще ти „звъннат“.
– Да вариш прясното мляко след като го купиш, защото ще вкисне.
– Да отключваш с ключа, както ти е на врата.
„На ти две лукчета, че нямам да ти върна.“
– Да събираш салфетки и станиоли от шоколадови яйца.
– Да си абониран за Дъга, Славейче, Пламъче, Мурзилка, Веселые картинки, Космос, Паралели, Септемврийче…
-Да сложиш индиго м/у два листа и да напишеш доклад по биология в 2 екземпляра.
-Да влезеш в детската градина и да видиш всичките деца облечени в сини или червени престилки и шорти под тях, на ситни или едри квадратчета, тип “ голям пипит“.
– Да пиеш кафе смляно лично от теб с ръчна кафемелачка.
– Да се вълнуваш, когато „пуснат“ нещо в магазина.
-Да имаш да пишеш домашно и да отидеш в читалнята да търсиш материали, защото няма Гугъл.
-Да си разменяте подаръци в училище за Нова година – старателно надписани книги и грамофонни плочи.
-Да свириш от балкона на детето да се прибира за вечеря, а не защото е тъмно или страшно.
– Да ходиш до „Домашни потреби“ за тиган, до „Плод-зеленчук“ за чушки и домати, до „Млад техник“ за детски играчки, до „Битовия комбинат“ за …
-Да си купуваш плочи с музика.
-Да сменяш ремъка на касетофона.
-Да бъркаш нескафе със захар и лъжичка докато направи пяна, за да стане фрапе.
-Да играеш на криеница, стражари и апаши и пътни знаци. Да играеш на ръбче /без да мине никаква кола покрай теб/.
-Да звъниш на вратата на някоя бабичка и да тичаш да се скриеш.
-Да си дадеш чорапогащника на ‘ловим бримки’.
-Да си вариш домашна кола-маска.
-Да хвърляш яйца от балкона върху неприятелите си.
-Да гледаш на черно-бял телевизор „Студио Х“ всяка събота, след 23.30 часа.
-Да скачаш на ластик на улицата пред блока.
-Да участваш в Ленински съботник.
-Да гледаш в неделя сутрин „Бързи, смели, сръчни“.
-Да познаваш мириса на „Кореком“.
Да цъкаш пред величието на новия Москвич.
-Да се съберете родата на копане или бране на царевица или грозде.
-Да печеш чушки на чушкопек на терасата и да се питате с приятелката ти от 2 етаж коя колко има още да пече.
-Най-големият магазин, който си виждал да са централните хали.
-Да разлистваш Некерман и да му се взираш с влажни очи.
-Да си правиш захарна вода за косата, вместо гел.
-Да се подредите всички от семейството за банани на Нова Година и да се правите, че не се познавате.
-Да си шиеш разни дрехи, когато те поканят на сватба, банкет или друго събитие, за да си по-модерен.
-Да си боядисваш дъвката с магданоз в зелено.
-Да се състезаваш с другарчетата за най-бърза подредба на кубчето на Рубик.
-Да събираш лайка, мащерка, други билки и кестени за чавдарско поръчение през лятото.
-Да те гледат кисели продавачки, а ти да се отнасяш с тях като с богини.
-Да имаш уокмен и за да не му се изхабят батериите, да въртиш касетата на химикал/молив.
-Да си мечтаеш за „ходеща кукла“ от СССР. Или за Луноход…
-Да отидеш на истинско изпращане на войник.
-Да чакаш с нетърпение Дядо Мраз на Нова година, да се чудиш какво ще ти донесе и още преди да е дошъл, да откриеш подаръка в гардероба, прилежно скрит из дрехите.
-Да се возиш в автобуса с билетче от 6 стотинки.
-Да купуваш бира и да вдигаш всяка бутилка, за да провериш дали няма утайка, като избираш само зелени или само кафяви бутилки.
-Да носиш пръстенчета, направени от обвивката на бонбони Лакта.
-Да си опечеш филийка на печка с дърва или на котлона, вместо на тостер.
-Да увиваш чужда книга, взета назаем, с вестникарска хартия, за да не се повреди.
-Да влезеш в супера, а там да има само сол и оцет.
-Да стоите до тъмно с децата на вън и да си разказвате страшни истории за извънземни. След това се изпращате взаимно, защото си умирате от страх.
-Да звъниш на телефон 177, предшественик на чатрумовете. Включваш се в конферентен разговор с още n на брой хора, ако някой ти допадне – разменяте си телефоните и си звъните.
-Да заминеш на море с руло тоалетна хартия в багажа.
-Всеки възрастен, познат или не, да може да ти плесне един зад врата или да ти издърпа ухото, ако си направил нещо нередно, а майка ти не само няма да се възмути, че някой е пипнал безценното и чадо, което се държи като диване, ами и ще им благодари и после сама ще ти плесне един зад врата и ще ти издърпа ушите…
-Да си купиш половинка хляб за 15 ст.
– Преди филмите да има преглед със сериозен чичко, който да ти обясни какво ще видиш и как трябва да го разбереш.
-Да ядеш луканка по празници.
-Да си носиш стотинките в кожено портмоне на врата.
-Да слушаш всеки следобед нивото на река Дунав в сантиметри.
-Да нямаш видео, да слушаш филма, преразказан от приятел, който го е чул от приятел, а после да го преразкажеш толкова подробно и цветно на друг, все едно си го видял сам.
-Да идеш в чужбина точно след падането на режима и всичко, което да можеш да напишеш в картичката до близките да е ‘Тук магазините са пълни!’, от което майка ти да умре от срам.
-Майка ти да донесе огромен чувал със соц дамски превръзки, на които лепилото не им държи даже предпазната лента, и вкъщи да настъпи небивала веселба, защото сте три жени, а лигнинът е неудобна работа.
-Да има само два канала на телевизията: Първа програма – работи от сутринта до 12, завършва с химна; Втора програма – работи от 5 следобяд до 9-10 вечерта.
-Да си „дежурен“ до вратата на класната стая и да викаш „Клас стани! Клас мирно!“
-Да се прибереш вечер и ако вашите ги няма, да тръгнеш да ги търсиш в съседите, ако не ги намериш, да ги изчакаш у тях.
-Да оставиш колата пред блока с ключа на контакта и пълна с бензин и на сутринта тя си е пак там.
-Да крадем списанието „Жената днес“ и да правим фунийки за пушката и да играем на войници а вечерта като се приберем мама чака с точилката че, сме съсипали списанието.
**Някои от нас са видели тези неща и сме живяли това детство, втори само са чували за тях а трети дори нямат представа.**

Ренета Пенкова