Значи, действието се развива в едно от частните радиа в Перник. Върви някаква радио-игра, в която слушател трябва да предложи най-оригиналната употреба на дума, която я няма в речника (големия Български тълковен, един такъв тъмнокафяв, ако се сещате). Наградата е екскурзия до Слънчев Бряг. Предаването върви доста скучно до един момент, в които се обажда някакъв байно:
– Алоо, радиото ли е?
– Да радиото е – отговаря радиоводещия – коя дума ще предложите?
– Ами думата е “Тиго”. Т-И-Г-О.
– “Тиго”? Момент така – чува се прелистване на голям тълковен речник – тиго, тиго… Няма такава дума! И сега, за голямата награда – екскурзия до Слънчев Бряг – какво изречение ще предложите с тази дума?
– Ми… Тиго навра у газо!
Радиоводещия прекъсва линията, и след 5 секунди гробна тишина пуска музика. Предаването продължава да върви, обаждат се разни лелки със тъпи предложения, обажда се един дядо да каже, че оня, предния байно, е комунист, но общо взето – скука. И три минути преди края на предаването се обажда друг байно.
– Алооо?
– Добър ден, приятно ми е да ви чуя – веднага реагира водещия – коя дума ще предложите за участие в играта?
– Ми… “Пасъм”. П-А-С-Ъ-М.
– Момент така – прелистване на тъмнокафяв речник – не, няма я! За екскурзия до Слънчев Бряг, какво изречение ще предложите?
– Ми… Пасъм аз бе, тиго навра у газо!