Ден първи – Германия, 15.11.1998 г.
Чувам немска реч – това е добре. Значи са ме сглобили немски инженери. Сигурно съм „BMW“ или „Мерцедес“. Е, айде от мен да мине – може и „Ауди“. Ще си отживея като аристократ!
Ден първи – Германия, 15.11.1998 г., в края на работния ден, в края на конвейра:
Продължавам да чувам немска реч – това е добре. Но виждам надпис „Opel“ на изхода на завода – това не е добре. Значи съм „Опел“ – скапах!
Ден втори – Германия, в склада на завода на „Опел“:
Само на два дена съм, а ръждата вече ме яде! Няма лъжа, няма измама – „Опел“ съм!
Ден трети – На ферибота за Италия:
Отчаян съм – не само че съм „Опел“, но и ме карат за продажба в Италия!
Ден четвърти – Милано, Италия:
Навсякъде чувам италианска реч. Шарнирите ми треперят от ужас, акумулаторът ми ще гръмне от напрежение – италианци ще ме карат! Едно семейство вече се спря на мен… Къш-къш-къш! Господи, дано да не запаля от първия път и да ми се размине.
Ден четвърти – Милано, Италия:
Мамка му, нали все пак съм немска машина, запалих от първия път и ме купиха! Семейство Олдани – луди, млади, с две лигави олигофренчета, които започнаха да акат, да пикат и да се боричкат по велурените ми седалки. Ех, защо Вермахта не мина и през Италия някога!?
Ден пети – Милано, Италия:
Не е истина как кара тоя италианец! Мислех, че ще съм семейна кола, а станах състезателна – от Формула 1! Жална ми майка на съединителя и скоростната кутия!
Ден шести – магистралата Милано-Торино:
Започвам да се съмнявам дали съм с двигател 1.6 или 3.6!? Защото преди малко изпреварих едно „Ферари“ – а скоростната ми кутия още не се е разпаднала!
Ден шести – магистралата Милано-Торино, на бензиностанция:
Видях се с един „Опел“, който уж с бензинов двигател, пък тракаше, като че е с дизелов. „Защо така бе, братко!?“ А той, горкият, ми изстена: „Защото не са ми сменяли маслото от 5 години!“ Шарнирите ми пак се разтрепереха, от страх щях да изпикая целия бензин, който Олдани ми зареди…
Ден десети – на градско в Милано:
Мама мия, сеньора Олдани ме подкара! Мислех, че съм състезателна кола, оказа се, че съм каскадьорска – минавам на червено, на жълто, на стоп, на обратно движение… Само на автосервиз не минавам, а всичко вече ми тропа!
Година първа:
Карам с половин картер масло – двигателят загрява, Олдани – не!
Година втора:
Карам с по-малко от половин картер масло – двигателят загрява, та прегрява, Олдани – не!
Година трета:
Карам без масло, а се чувствам… смазан!
Година десета:
Ни жив, ни умрял съм – значи съм „Опел“!
Година петнадесета:
Умрял съм – значи отивам в България!
Година петнадесета, ноември, Горубляне:
Умрял съм, но ви убеждават, че съм жив и вие вярвате – значи сте българи!
Година двадесета:
Умрял съм и никой не вярва вече, че съм жив – значи отивам в Перник!
Година двадесета, минавайки на червен светофар в София:
Безсмъртен съм! Затова на задното ми стъкло е залепен надпис „NO FEAR!“ А регистрацията ми е пернишка…
п.п. Ще се видим в Ада!