Зима.Детска градина. Следобед. Децата се готвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат за обличането.
Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка,сякаш са с поне два номера по-малки,но накрая потънала в пот жената се справя,само за да чуе:
-Ама те са на обратно !…
Поглежда и се вцепенява-наистина дясната и лявата са разменени. Оказа се,че процесът по свалянето е почти толкоз трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата обувките заемат полагаемите им места , а Ради съобщава:
-А това не са моите обувки!
Лелката буквално се изприщва, нервно ги сваля и пита:
-А къде са твоите ?
-В къщи,татко ги залепи,а аз днеска съм със старите обувки на батко Влади.
Едва сдържайки се да не закрещи , лелката подновява усилията по поставяне на зимното сняражение.
Когата най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита:
-А къде ти са ръкавичките?
-Когато дойдох сутринта ги сложих в обувките….