Ебаси и филма от инж. Кръстев (ROFL)
Леля Добринка живеела в Люлин…за да и е гадно…Работела чааак някъде около завод „Електроника“, пак за да и е гадно. За да е изтормозена и каталясала всеки ден. Най-често пазарувала от Кирков, за да мъкне по-дълго пазарските чанти и ….да й е гадно…
Една мразовита ноемврийска вечер, леля Добринка вървяла, огъната като въдица, под тежестта на житейските кахъри. Вятърът прежулвал лицето й и тъкмо пресмятала колко сол ще трябва на туршията, когато от тъмното пред нея изскочили двама младежи.
Пъпчиви, дрогирани и премръзнали…
– Шшшш, краво! Ела тука ма!
– Ела тука штиебамайката, дърта брантийо! – заговорили тийнейджърите на леля Добринка.
Жената нищо не отвърнала само ускорила крачка.
– Ама, краво, щи седна на лицето ма! Щъ ебъ в устата докат фръкнеш! Щъ изнасиля, курво!
– Ще смачкам, ма – заканил се през зъби по- едрия от двамата. – Щи потроша ребрата, щи права главата поликлиника, ма! Ела, ма, ела ти размажем тъпата мутра дебела.
Леля Добринка спряла, осъзнавайки прекрасно, че с двайсетте кила зелки няма шанс да избяга.
– Добре де, разбрах. Ти искаш да ме изнасилиш, а ти искаш да ме пребиеш, нали така? Айде помогнете на леля ви Добринка да качи зелето в къщи, ша ви сипя по една ракийка, ша ви резна по една салатка и кой за каквото е дошъл…Става ли?
Тийнейджърите се спогледали и веднага се съгласили. Нямали други ангажименти за вечерта и приели предложението, като веднага притичали да отменят с торбите уморената жена.
Чичо Добри, съпругът на леля Добринка от 36 години, бил огромен, необезкосмен българин, който щом свършел работа в касапницата на пазара се отдавал на единственото си хоби – да прелива виното от дамаджаните по шишетата и обратно. Тъкмо се секнел в окървавената престилката /не я свалял и вкъщи/, когато се звъннало на вратата. Чичо Добри заклатил сто и шейсетте си кила да отвори.
– Добринке, к’ви са тия двамата, ма? За к’во не ме извика ми плащаш на хамали да ти качват зелето?
– А, тия не са хамали, Добри, не са. Ей тоя – казала леля Добринка, като посочила по-хилавия – иска да ме ебе, а другия – посочила тя по-ячкото момче – иска да ме пребие…
Чичо Добри врътнал ключа и въздъхнал тежко. Хванал тийнейджърите за яките и ги помъкнал навътре.
– Тоя ли беше бияча? – попитал, докато заусуквал яката на едрия до задушаване.
– Тоя…тоя, Добри…Каза, че ще ми скача на главата…
Добри си поел дълбоко въздух и набил с цялата си тежест една глава на побойника. Младежът се свлякъл в несвяст. Чичо Добри го вдигнал и започнал да го навива като персийска пътечка за пране. Скочил му веднъж трупешката и след като се уверил, че побойникът вече няма нито един здрав зъб, повикал с жест изнасилвача да го последва в спалнята.
– Тоя ли беше ебача ма, Добринке?
– Тоя…тоя Добри… Каза, че таковаа… докато фръкна….
Чичо Добри не казал нищо повече и директно засурнал обезумелия от ужас младеж към спалнята.
По пътя, изпод престилката, измъкнал своя трийсе и един сантиметров член, деформиран от вени и хематоми и започнал да го подготвя за предстоящата любовна игра… Тук е мястото да добавим, че главата на чичо добревия инструмент била подобна на детска ръчичка стиснала портокал /както се казва/.
Виковете, които се чували от съпружеските покои били ужасяващи. След двадесетина минути чичо Добри се показал зачервен и плувнал в пот. Огледал са за жена си и се провикнал:
– Добринкеее, я ми дай онова швейцарското ножче ма, дет ми го подариха кумовете, да цепна няколко сантима, че нищо не става!
Младежът, изнасилвач, през сълзи, със задавен глас, проплакал:
– Чичо Добри бе, …чичо Добри…. Като човек ти се моля…. Нека опитаме още един път!!!