По времето на соца имало един цигански оркестър, който свирел по митинги и конгреси на ЦК из цяла България и така циганите в него си изкарвали прехраната. След 1989 г. дошла демокрацията и нямало вече митинги и конгреси, та циганите се видели в чудо. Решили да офертират новата власт, да им свирят на техните събития. Пратили най-младия тромпетист – Асан, в София, като изрично му забранили да споменава на новата власт, че са свирили за БКП-то. След два дена идва Асанчо тъжен. Наобиколили го циганите от цялата махала:
– Кажи, Асане, какво стана?
Асан:
– Ми к’во… като разбраха, че сме свирили за БКП-то, ме изхвърлиха, че даже и шамари ядох.
– Бре, Асанчо, к’ъв си прост, начи! Нали те предупредихме да не им казваш, че сме свирили на комунистите?!
– Бе аз не им казах бе, бате, те беха същите и ме познаха.
