Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилци. Около Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, казал тираджията, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее не мога, господине!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее, не мога да правя такива неща!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км. преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
– Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
– Няма п роблем дайте го на мен. – казал тираджията и хвърлил папагала при пилците.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилците, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи и го глега умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!!!