Наташа Ростова от детството си е възпитавана в институт за благородни девици във Франция. Вече на 17 години, идва време да се завърне в Русия. Посреща я майка й.
На границата Наташа се прехвърля на конен екипаж с руски кочияш.
Кочияшът, както си подобава в такива случаи, удря кобилата по задника с възгласа “Дийййй !!!”.
Кобилата не помръдва. Той я удря отново и крещи:
– Тръгвай, ма путко заспала!
И кобилата потеглила. Маминка е в шок от чутото, а Наташа я пита:
– Маман, а какво е това “путка” ???
Маман сконфузено отвръща:
– Дъще, в Русия така наричаме ласкаво кобилите…
С това и приключили въпроса.
Минало известно време. Дошло време за първия бал на Наташа. Танцува тя с поручик Ржевски и решила да блесне със знанията си по руски език:
– Кажете поручик, Вие имате ли путка?
Ошашавеният, може би за първи път през живота си поручик отвръща:
– Не, естествено…
– Само ако знаете аз каква имам: цялата е рижава, на петна, а когато я почесвам, прави ето така „ФФРРРРРРР!!!“
