Момче от провинцията пристигнало в София, отишло в едно заведение и седнало на бара. На края на вечерта казало на барманката:
– Извиневай, мое ли да ти дам 100 уева и да спим с тебе тая вечер? Никой нема ‘а разбере, яз и без това съм от провинцията?
Барманката се замислила и си казала -„Защо пък не – стабиУен е и освен това ше ми даде 100 лева. А па и я сам си от провинцията – нико’ нема ‘а разбер…е.“ и се съгласила.
На другия ден ситуацията се повторила и така 5 дни подред. На последната вечер тя го попитала:
– Абе, така и не разбрах, ти от дека си?
– От Пернишко. – А! Ами той и баща ми е от Пернишко. От кое село по-точно?
– Епа, от Дивотино.
– Ама той и баща ми е от Дивотино, ти със сигурност го познаваш! – зарадвала се барманката
– Епа, ка нема’а го познавам – нали он ми даде 500 уева да ти ги донесем.
