– Шефе… ъъъъ… шефе…
– Кажи, Компир?
– Ми, да те питам… Как се оправяш с жените, бе, Шефе!? Мен все ме отсвирват…
– Щото си тъп, бе, Компир! Не се прави така!
– А как, бе, Шефе?
– Виж ся… Ще я спреш… ще поговориш с нея за времето… за животни… за весели неща…
На следващия ден.
– Шефе, не стана работата…
– Що, бе!?
– Ми, направих баш както ми каза. Видех една, с некво кученце… Забих му един шут на помиара… и викам:
– Мдааа, ниско лети. Май шъ се разваля времето…
