Ако хората, които караха автомобили бяха като тези, които работят на компютри
(разговор по телефона между Шофьора (Ш) и Техника (Т))
Т: Техническа поддръжка. С какво можем да ви помогнем?
Ш: Ъъъъъ… Колата не тръгва.
Т: Ясно. Кажете марка, модел и година на производство?
Ш: Ъъъъ… еба ли ѝ майката! Купих я от магазина да я карам, откъде да знам
Т: Добре, добре, спокойно. Ще опитаме да минем без тази информация… (въздъхва) Имате ли бензин в резервоара?
Ш: Хм… Бензин в резервоара, казваш… А как да разбера?
Т: Вижте на предния панел. Къде е стрелката на „Е“ или на „F“?
Ш: А къде е предния панел?
Т: Намира се зад кормилото, ако седите на предната седалка на мястото на шофьора.
Ш: Аааа! Виждам. .. Тцц… Има много стрелки, коя да гледам?
Т: Търсете тази, до която е написано Е или F. Може да е нарисувана и бензинова колонка.
Ш: Аааа! Виждам! Стрелката показва нула.
Т: Как така нула?
Ш: Аха. Точно на нула. А до нея пише „x1000“. Това ли е модела на колата – x1000?
Т: (дълбоко въздиша, затваря очи) Не, това не е горивото, това е тахометъра. Той трябва да показва нула, ако колата не е в движение. Стрелката за горивото, обикновено е в ляво и по-надолу от тахометъра и на нея трябва да пише „Е“, после полуокръжност и след това „F“.
Ш: Ааа. Виждам ,виждам! Стрелката е по средата между Е и F.
Т: Отлично! Имате бензин. Сега да проверим акумулатора. Виждате ли волана?
Ш: Ъхъ.
Т: Натиснете точно по средата…
Ш: (чува се силно „бииииип“) Аууу! Така ли трябва да прави?
Т: (затваря очи) Всичко е нормално, това е клаксона. Ако работи, значи с акумулатора всичко е наред. Да опитаме сега да подкараме колата.
Ш: Нали ти казвам, че не тръгва! Затова ти звъня бе, идиот!
Т: (скърца със зъби) Нека да опитаме отново! Натиснете съединителя, после спирачката и завъртете ключа.
Ш: Ааа! Давай едно по едно! Къде е „съединителя“?
Т: СЪЕДИНИТЕЛЯ… Под волана в вляво. Намерихте ли го?
Ш: Намерих го.
Т: Натиснете го докрай. Така. Сега виждате ли под волана два педала?
Ш: Ъхъ.
Т: Левия е спирачка. Натиснете го. Натиснахте ли?
Ш: Натиснах.
Т: Сега завъртете ключа за запалване.
Ш: Как да завъртя ключа, ако и двете ръце ми са заети?
Т: Моля?
Ш: С лявата ръка държа съединителя, а с дясната натискам спирачката, как да завъртя ключа, питам?
Т: (задавя се от смях). Така, да започнем от начало, но този път натиснете педалите с крака.
Ш: С крака? А може ли?
Т: (все още се дави от смях) Може.
Ш: Да пробваме… Уха, много е удобно… Защо не ми казахте веднага… Натиснах
Т: Сега завъртете ключа за запалване.
Ш: Къде е запалването?
Т: В основата на волана в дясно.
Ш: Хм. Тука има някаква дупка, но няма ключ.
Т: Ами сложете го.
Ш: Кого?
Т: (губи търпение) Ключа за запалване!
Ш: Как да разбера, кой е ключа?
Т: (хваща се за главата) Това е най-големия ключ във връзката.
Ш: Във връзката?
Т: Да, там където си държите останалите ключове…
Ш: Ааа! Аз я изгубих преди 2 седмици. Значи ми трябва ключ?
Т: (хвърля слушалката) Туууууууу…
Ш: Ало?
