Късно вечерта телефонът на Жуков звъни:
– Да – провиква се той в слушалката.
Отсреща чува изненаданият глас на Сталин:
– Жуков, вий как така сте жив още, не ви ли разстреляха по-рано тая вечер?!
– Ама как така, другарю Сталин, за какво, какво съм направил?
– Не, бе, не, сигурен съм, че наредих да ви гръмнат днес – чуди се Сталин. – Както и да е, утре ще го проверя – и трясва слушалката.
Жуков в паника, а Сталин доволно суче мустак и си мисли:
„Такааа, на кой не съм пожелал лека нощ все още…“
