Провел се голям международен конгрес на лингвисти. Всяка държава представяла своите собствени лингвистични феномени. Излязъл българинът и твърдял, че в българския език има една универсална дума – „такова“. Твърдението било, че можете да свършите абсолютно всичко с нея. Професорът лингвист от САЩ не повярвал и решил да провери.
Слязъл на летището в България и спрял едно такси. Казал на шофьора:
– Ще ме таковате ли до хотела?
С учудване видял, че думата проработила безупречно. На входа на хотела казал на пиколото:
– Таковайте ми багажа!
Всичко било перфектно – багажът е занесен в стаята на професора. В бара също думата „такова“ вършела идеална работа:
– Искам едно такова голямо! – веднага получил голямо уиски, понеже барманът видял, че е американец.
Използвал думата надлъж и нашир по родната земя, докато най-накрая не се случил голям инцидент. Отишъл на сауна, където по вече позабравена родна традиция имало теляк. Видял американецът, че теляка стържел кържата от гърба на българите и решил да пробва и той. Отишъл при теляка и казал:
– Извинете, ще ме таковате ли отзад?
На следващата година на поредната лингвистична конференция, американецът спрял българина и му се оплакал:
– Думата ви „такова“ въобще не е универсална! В нея има двусмислици! Бях на баня и като казах на теляка да ме „такова“ той взе, че ме изнасили… Не знаете колко унизен се чувствам!
– Правите много прибързани заключения господине. Просто не знаете, че думата „такова“ се спряга различно на гол задник…