Рангел се буди след едногодишна кома. До леглото седи обляната в сълзи Мара, която и за миг не изоставила съпруга си по време на комата!
Той ѝ хванал ръката и започнал:
– Маро, помниш ли как едно време, като загубих всичките си пари на покер и всички ми се смяха, ти бе до мен?
– Помня, скъпи!
– А помниш ли как, когато катастрофирахме и един месец бях на легло, ти пак бе до мен?
– Помня, любими!
– А помниш ли как, като започнах частен бизнес и после фалирах, ти пак бе до мен?
– Помня, Рангeле!
– И сега, като 1 година бях в кома, ти пак си до мен…
– Да, скъпи.
– Знаеш ли какво си мисля, Маро.
Мара умилена:
– Какво, любов моя?
– Aми, страшен карък ми носиш, ма, Маро!
