Отива момиче при свещеника да се изповяда:
– Прости ми, отче, задето съгреших.
– Какво е станало, мойто момиче?
– Нарекох едно момче кучи син.
– Защо?
– Защото ме хвана за ръката.
– Така ли? – попитал свещеника, след като я хванал за ръката.
– Да, отче.
– Това не е причина да го наречеш кучи син.
– След това ме хвана за гърдата.
– Така ли? – попитал свещеника, след като я хванал за гърдата.
– Да, отче.
– Това не е причина да го наречеш кучи син.
– След това ме съблече.
– Така ли? – попитал свещеника, след като я съблякъл.
– Да, отче.
– Това не е причина да го наречеш кучи син.
– След това си вкара, сещаш се кое, в мойто, сещаш се какво.
– Така ли? – попитал свещеника, след като вкарал сещащ се какво в сещаш се кое
– ДА, ОТЧЕ! ДА, ОТЧЕ! ТОЧНО ТАКА, ОТЧЕ!
След няколко минути свещеника казва:
– Това не е причина да го наречеш кучи син.
– Да, но той беше болен от СПИН.
– КУЧИ СИН!!!