Сватосале се едни ора, дигнале свадба, добре, ама на втората седмица булката се изсулила и избегала при майкя си. Вдигнале се сватовете с младоженека под мишка и право у тех:
– Що тъй, ма, сватя, ни резилите пред ората!?
– Наша Бона вика, че ваш Дико кусур имал.
– Че къв кусур ше има!? Речи ми, снахо, у очи ми речи – къв му е кусура!?
– Малка му е онаа работа, мале.
– Тъъъй ли!? Дико, майка, сваляй потурете!
Дико, забол поглед у пода, разпасал поясока, дръпа връвката, потурите падат и са открива едно достойнство къде пегя и три пръста. Тъщата ахва:
– Леле мале ма дъще, ка ше му е малко?!
А сватята гордо вика:
– Нали? И да знаеш, свате, некой я е разглезил ваща Бона!
