По аналогия с френското сирене и вино, оценката при дегустаторите, на една българска кисела зелка, би звучала примерно така:
„Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове.
Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото. Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежал камамбер, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада.
Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сърми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон.
Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал „Бержерак“, това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди.“
