В кабинета си в Берлин Щирлиц обмисляше поредната си разузнавателна операция. Внезапно телефонът звънна. Щирлиц вдигна телефона и чу гласа на Мюлер от другата страна:
– Ало, Щирлиц вие ли сте?
– Да, хер Мюлер, слушам ви.
– Утре ще имаме съботник!
– Ленински съботник !!!- викна радостно Щирлиц и веднага тресна слушалката.
Студена пот обля гордото чело на съветския разузнавач. „разкрит съм!“ помисли си той. Но все пак реши да отиде при Мюлер и с достойнство да си признае. Щирлиц нахълта без да чука в кабинета на Мюлер, и с гордо вдигната глава каза:
– Хер Мюлер, аз съм съветски шпионин!
Мюлер, който пишеше нещо на бюрото си, вдигна безучастно глава и измърмори:
– Добре Щирлиц, но имам работа.
Щирлиц помисли, че Мюлер не го е чул.
– Хер Мюлер, нима не чухте, аз съм съветски шпионин!
Мюлер остави писалката, изгледа го ядосано и кресна:
– Престанете, Щирлиц! Как не ви е срам! Винаги когато имаме съботник, всички вие изведнъж ставате съветски шпиони!