Кольо – 20 години шофьор на рейс „Чавдар“, както всеки ден, така и днес правел своя курс Марулево-Левуново.
Нещеш ли на влизане в Левуново, рейсът изпушил, изгърмял и се повредил. Кольо бил много изненадан, защото познавал всяко отделно болче на автобуса и преди всеки курс правел подробен преглед на всяка частичка.
Като истински майстор-шофъор Кольо веднага съумял да отреагира на аварийната ситуация и за отрицателно време разглобил рейса, прегледал всеки елемент и отново го сглобил. Но за негово нещастие рейсът отново отказвал да потегли.
Кольо повторил процедурата още няколко пъти, но резултатът бил един и същ. В този момент нещо задърпало прашните панталони на Кольо. Кольо се обърнал и видял не някой друг, ами селското идиотче Калинчо:
– Чичко, чичко, аз знам какво се счупиииии!
– Ама я маани ми се от главата бе уруд!
– Ама чиче, аз знам какво се счупиии.
– Абе, марш дома бе келеме такова!
На другия ден, Кольо отново разглобил и зглобил рейса многократно но без резултат. Калинчо отново се появил:
– Чичко, чичко, аз знам какво се счупиииии.
– Абе ей, торолейко, аз не тебе снощи какво ти казах бе, марш веднага дома, да не ти сплескам бушона!
И така, тази вечер Кольо отново се прибрал отчаян от живота. На третия ден ситуацията се потретила и Калинчо отново бил на линия:
– Чичко, чичко, аз знам какво се счупии.
– Абе ей, грацмуняк, маани ми се веднага от кръгоВзора, или че ти омаам шалтаците набърже!
– Ама чиче, аз верно знам какво се счупи бе, чичеее.
На Кольо му писнало и отчаяно казал:
– Е айде, кажи сега какво се счупи бе Калинчо?
– Епа рейса се счупи бе чичееее.