НекаФ хорор, некаФ хел status:

Biser Bonchevski

Малкият Петьо решил да си играе на пожарникар. Облякъл специален костюм, надянал една тенджера на главата вместо каска, седнал в количката на малката си сестричка, вързал любимият сетер за оная работа и го пуснал да тегли количката.
Съседката седи на пейката пред блока и изумено го наблюдава.
По едно време дава съвет на малкия пожарникар:
– Петьо, що си го вързал за там това куче, бе? Ако го вържеш за нашийника, ще бяга по-бързо, и така пожарната ще пристига по-навреме.
Петьо помислил малко и отговорил:
– Не става. Ако го вържа за нашийника, оставам без сирена…

НекаФ хорор, некаФ хел status:

В България, когато човек кихне, му казват „наздраве“. Когато кихне повторно, пак му казват „наздраве“. А когато кихне трети път, му казват „ае престани бе, педераст!“

НекаФ хорор, некаФ хел status:

Тру стори 🙁

Българи сме и ни е добре

Ние сме великани, исполини,
Пием си ракията с маслини,
Каква Европа, Моцарт и Шопен,
Ние най-добре…………/ягоди в Америка берем/

От нас по-големи няма,
Ще ……………/разказваме на/вашта мама.
Каква любезност и култура,
Нищо от това не струва.

Ела в България, братле,
Веднага някой ще те………./обере/,
На ски, почивчица, море,
Казвам ти, ела, братле.

Българи сме и ни е добре,
но най-обичаме Вуте да е зле.

НекаФ хорор, некаФ хел status:

Учителката питала в час децата кое животно има най-голяма уста. Децата отговаряли: крокодила, хипопотама … и т.н. Иванчо вдигнал ръка и отговорил:
– Майка ми.
– Защо така бе Иванчо говориш за майка си – попитала учителката.
– Ами преценете сама – отговорил Иванчо.
– Снощи нашите гледаха телевизия и чух баща ми да казва на майка ми: „Хайде гаси телевизора и го лапай!“

НекаФ хорор, некаФ хел status:

Тираджия тръгнал от София за Бургас с ремарке пълно с пилци. Около Пазарджик жена маха на стоп. Той спира и тя пита:
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, казал тираджията, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее не мога, господине!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
И тираджията продължил по магистралата. Пловдив. Жена маха на стоп.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Няма проблем, мадам, но вие ще ми пуснете ли?
– Ееее, не мога да правя такива неща!
– Щом не можете, ще вървите пеш!
На 100 км. преди Бургас пак жена маха на стоп, но с папагалче на рамото.
– Добър ден, ако може за Бургас?
– Вие пък днес всички сте за Бургас. Може, но вие ще ми пуснете ли?
– Е, щом е до това, ще ви пусна! Но нося и папагалчето си с мен.
– Няма п роблем дайте го на мен. – казал тираджията и хвърлил папагала при пилците.
Стигнали Бургас, тираджията оставил дамата, но забравили за папагала. Отива нашият човек да разтоварва пилците, отваря ремаркето и гледа вътре – нито едно пиле, само папагала седи и го глега умно.
– Къде са ми пилетата бе, папагал проскубан?
– Е как къде, като не пускат ще вървят пеш!!!