SRV
В Софийския зоопарк, вече трийсет и две години, за животните се грижил Ефрат Хайванчев. Хайванчев защитавал животните по-яростно от Бриджит Бърдо и ги обсипвал с любов, пред която Росица Кирилова изглеждала като бракоразводен адвокат. Веднъж, в края на работния ден, директорът на зоопарка Благо Звереджиев, събрал служителите и им казал:
– Утре сутринта очакваме правителственно посещение, воглаве с царя. Искам всички клетки да са излъскани, алеите да се прекопаят, а животните, Хайванчев, искам да са нахранени и вчесани! Срамота Хайванчев! Днес ходих да ги видя и ми се дорева. Слонът е станал такъв слабак, че вече пада от мравояда на канадска… А пък на хипопотама, от глад направо си му охипил тамата. Вземай се в ръце бай Ефрате и особенно обърни внимание на лъва! Искам го силен, здрав и горд, като от герба. Имай предвид, че е символ на монархията! Царят най-много него ще гледа!
– Ама, шефе – смънкал Ефрат Хайванчев – Той лъвът е болен от три дни…
– Не ме интересува! – ревнал Звереджиев – До утре сутринта да го вдигнеш на крака. Царя какво ще гледа, да не е Костов – да гледа костенурки.
Ефрат преглътнал уместната забележка, запътил се към клетката на лъва и какво да види. Лъвът легнал по средата на клетката и навирил петалата – гътнал се като хлебарка пръскана с мухозол.
Такъв ужас Ефрат Хайванчев не бил изпитвал откакто видял за пръв път тъща си. Ами сега! Царят идва, а няма лъв!
– Ще го ям големия корморан! – помислил си Ефрат, усещайки уволнението и видял как цялата му зоологическа кариера минава на лента. Тръгнал Ефрат с една пръчка по клетките и до кръв прехапал устни запял:
“И от болка пиян се проклел за това,
Че пред царя за срам Станахме със лъва.
Боли-и-и…”
И изведнъж на Ефрат му хрумнала гениална идея! Да препарира лъва! Така хем ще е изправен, хем ще е горд. Метнал го на гръб и право при препараторите. Тъкмо препараторите започнали да обработват животното, на Хайванчев му хрумнала още по-добра идея. Решил да вземе кожата, да влезе в нея и утре, като дойде царя на посещение, да мърда и да ръмжи. Цяла нощ обмислял плана си Ефрат и след като не намерил нито един пропуск в него, още в пет и половина сутринта, облякъл лъвската кожа и започнал да тренира горда походка.
Към девет часа правителствената делегация пристигнала. И както директорът предположил – царя се лепнал за клетката на лъва. Ефрат ръмжал, посягал с лапа, мятал грива – въобще, държал се като истински лъв. Делегацията огледала зоопарка и си заминала.
Ефрат тъкмо си отдъхнал, когато забелязал, че към него се приближава черната пантера.
– Мале, изгорях! – помислил си Ефрат – Царя го излъгах, ама пантерата ще разбере, че съм човек и ще ме изяде.
Пот се стичала по гърба му, а пантерата все така зловещо се прокрадвала. Сърцето на Ефрат щяло да се пръсне, като видял как зъбите и проблясвали и макар, че бил лъв, му дошло да вдигне крак като кучетата… В това време черната пантера се приближила и му казала на ухо:
– Спокойно, Хайванчев! Аз съм Бисерка от счетоводството. Да ти се намират цигари, че на слона му се пуши…
