Категория: Професионални

Професионални – вицове, шеги и закачки

Недоклатена прподавателка …

Недоклатена прподавателка по математика:
– Иванов, кажи едно двуцифрено число.
– 96
– А защо не 69! Седни, слаб две.
– Димитров, кажи едно двуцифрено число.
– 57
– А защо не 75! Седни, слаб две.
– Петров, кажи едно двуцифрено число.
– 88
– А защо не…

Обява за добре платена работа

Младеж звъни по телефона по обява от вестника за добре платена работа на непълен работен ден.
– За каква работа става дума?
– Нашата фирма снима порнофилми, и ни трябва човек, който да бръсне момичетата, така че да са гладки.
– Супер! Мога да почна още днес!
– Първо имам няколко въпроса. Женен ли сте?
– Не!
– Идеално! Че иначе много жени ревнуват…С бръсненето ще се справите ли?
– Вече толкова години се бръсна всеки ден!
– Супер! Красиви момичета плашат ли ви?
– Какви ги говорите! Много ги обичам, направо ги обожавам!
– Много добре, заповядайте утре за интервю в Перник.
– Защо в Перник, мислех, че работата ще е в София?
– Да, работата е в София, но опашката от желаещите започва от Перник!

В спортен магазин

В спортен магазин:
– Имате ли парашути?
– Да!
– Бихте ли ми обяснили как се използват?
– Дърпате тази ръчка и парашутът се отваря.
– А ако не се отвори?
– Тогава дърпате тази ръчка и се отваря запасният.
– А ако и той не се отвори?
– Тогава го донасяте в магазина и ви го сменяме…

I am БЪЛГАРЧЕ

I am БЪЛГАРЧЕ

Ай ем българче. Обичам
наште маунтини зелени.
Българче да се наричам –
ит ис фърстли джой фор мене.

Ай ем българче. Фром Кричим.
Днес ай лиф ин Саут Дакота.
Тук май мадър енд май чичо
правят мъни в бизнес готин.

С ТИР-а чичов отпътувах
на петнайсет, сиреч – фифтийн.
Моят чичо с гърлс търгува,
мадър бачка в клуб стриптийз.

Бът ай българче оставам,
по душа, сърце енд боди.
Невър няма да забравя
брадърс Кирил и Методи.
Май народ из вери древен!
Май народ из вери твърд!
Ай ем българче. Форевър.
Чак до финиш ъф дъ уърлд.

Мотивационно писмо

Мотивационно писмо

Вечи ич ни ми са копа!
Искам ф офис да работа!
Хем ши одя нагласена,
ду ушити начервена.

На бюроту кат са тура
с вапцан’ти си маникюри,
на кумпютъра ши щракам
и краката ши си клата.

И на шефа ши са слагам,
в рабута дан ма натяга.
Ич ни ща да съм работна,
туй присъда й дуживотна.

Той ни ша ма затурмози,
сал в колата ши ма вози,
фирмата да придставлявам,
хем и да я разкрасявам.

В службата кат са издигна,
море кък носа шси вирна –
ши са фукам, шса надувам,
на граждАнка шса приструвам.

Сал ни знам с каква заплата
шефа ши ма удурдиса,
да ни бъди да ма смята,
чи съм проста кат мутика.

Тоз кумпютър, тез изици
язе къкту съм умница
мисла бързу ши ги сфана,
раснах в убщиство утбрану.

Ни ми мяза тъз мутика.
Гачи най ши мий прилика,
ку ду офис са дукопам!
Нъл сми вечи уш в Европа!?

Чи кандисах най-подире.
Рабута ф града ши дира.
КОнкурси и интервюта –
някак тряа са набутам.

Аку чуйти нейде нещу,
мола ви са най-гурещу
да са сетити за мене,
чи за копан иди времи.