Гошо съди голема сладкарска фирма за нанесени телесни повреди, що техен камьон ги блъснал на едно кръстовище.
Фирмата се представлява от нахакан адвокат, и он рипа:
– Господине, верно ли а, че сте казале на старшината, дека е дошъл на местопроишествието, че сте добре и нищо Ви нема? Гошо почва.
– Значи тоа фтрорник я качих Цецка да а водим на пръч…
– Ква Цецка бе? – прекъсва го адвоката – Отговарай точно кво питам.
– Така де, значи Цецка ми е най-добрата коза, сеамска, с вити роги. Абе коза един път…
– Стига с таа коза бе! Казал ли си на полицая, че си добре или не?
– Начи товарим аз Цецка…
Адвоката па го прекъсва и се обръща към съдята:
– Господин Съдя, опитвам се да докажа, че на ищецо му не е имало нищо, а сеа съди клиенто ми, че уж имало. Тава е опит за измама.
Съдята зело да му дотега, ма му и станало интересно що оня се Цецка та Цецка. Обрънал се къде Гошо и му рекъл да продължи.
– Та натоварил съм Цецка и леко – полека тръгнааме. Спирам на расклона, гледам налево, гледам надесно….и като ме изющи тоа шашкънин с камьоно – направо ма прекина. Като са освесих манко – я съм у канафката и ме боли сичко, а кво ме не боли изтръпнало и го не усещам – дече ли не е мое. Не моем да мръднем ич.
Цецка отфръкнала през улицата у другата канафка. Не моем да а видим, само а чуам къ мъца жално. Да ти скине сръцето. Ич не беше добре. Сигурен бех, че нема да а бъде. У тоа момент, гледам спира полицаю и слаза от колата. Он пръво чу Цецка…отиде, намери я…виде ква а работата…извади пищова и я гръмна да са не мъчи. Рипна после веднъга, иде къде мене, пищова още му дими у ръката и вика: – „А ти кък си? Добре ли си?“ – Да му ебем макята гусин Съдя, ти да беше – къ би отговорил на тоа въпрос?
