Червената шапчица – северозападен ремикс
Веднъж, докато сa чудела кво да прави, Червената шапчица са сетила за старата си баба. „Требва да навестъ дрътата, че току виж ма лишила от наследство, нейните препъре деба азе“ – помислило си доброто дете. Тя изгърбила майки си да нагоди зеье с пръшчици и едно заенце (по ресцепта на Гениниа), сложила манжата у кошничката и тръгнала къде бАба си, която живеела у малка горска къщица идялна за форумни срещи.
Къкто си подскачала и весело си подсвирквала по горската пътечка, насреща ин ги изскочил страшния влък.
– На къде си тръгнала ма да ти го спуща между филиите? – учтиво попитал влъкъ.
– Тръгнала съм къде бАба ми, ако още не си гя изел.
– Азе да не съм лешояд ма! Виж, с тебе би замезил, че ми са видиш още у срок на годнос.
– А бренеке у гъзарете сакаш ли? – отвърнала храбрата Червена шапчица, и извадила от задниа си джеб стария ДЕДОВ револвер, с който дрътиа навремето са прострелял у слепоочието, докато играел на руска рулетка.
Вълкъ временно бил отбой, но той не бил от вълците, които лесно са предават. Непременно сакал да еде пресно червеношапчешко, затава скроил хитър план. Отишел до бърлогата си, рипнал на Симсоня и без усилие варнал мининката. Дрътиа вампир тамън строяла вътрешен нужник, оти й било писнало на дедовиа да я апат комарете по газъ, кога дочула рев на матор и скърцанье на спирачки. „Сигурно е па оня недоклатениа мармот – е неска вече ще му навра шаколадете отзади!“ – бойно помислила бабата, и излезнала да посрешне госта си.
– Я, каква приатна изненада! – възкликнала старата лицемерка, щом видела вълкъ – уя ли ми дириш тука?
– Дошъл съм да ми дадеш малко сол, вино и оцет, бабо, че вълчицата сака да маринова едни уйови глАви, гледала у форума на „Резерват Северозапад“ Джайо бил пущил рецептата и да ги пробва.
– Ти кой лъжеш бе деба твойта семка врачанска – викнала бабичката – вълчицата още миналата гОдин ти сложи роги с лопатара и емигрира с него у Аляска!
– Е, фана ма да гу еба – неловко казал вълкът,и си отбелезал наум да са запише у курсовете по горска убедителност, след което изел дрътата.
„Пффф, еба ка нагарча, удара на грънясала мекица!“ – оригнал са на престояло той, и са опнал на кревата да храносмели. Не щеш ли, скоро на вратата са почукало.
– Кой я тама? – изръмжал преялия дзвер, и префключил от Енимъл планет на Експлорър.
– Азе съм, мила бабо, твойта уникина. А що ти е толкова надебелел гласъ?
– Щото съм пила севън ъп на течение – айде флазай и не ми са обеснявай!
Червената шапчица плавно флезнала, погледнала и ахнала от удивление:
– Кво правиш тука бе, Уйо пелешати! БабА ми къде а?
– Не ми приказвай за баба ти, че получих киселини от негя! Я по-добре ми дай един Ранитидин, пъ тогива ша говорим!
След като изпил апчето, вълкъ изпаднал у добро настроение, и даже разказал на Червената шапчица два-три вица.
– А баба къде а се пак? – не мирнала мининката разпоретина.
– Изедох я, не видиш ли ка съм са издул като котна жаба.
– Еее, време беше…ама чакай, преди да гя изедеш, пита ли ги къде е оставила завещанието?
– Дремало ми е на уя за роднинските ви проблеми – едва изгъгнал вълкът, и отново са отдал на храносмиланье.
Тогива Червената шапчица ревнала с горчиви сълзи, щото млого обичала бАба си, пъ и къщичката била пълзящ кофраж по немска технология.
– Отивам да викам Кольо горскиа и ша ти са ебат алелуите, ша видиш ти кон боб еде ли, ели луканка на пръчка! – и в миг изскочила навънка.
– Тоо ендзавиа ли? На доважданье му кажи да ми донесе и малко сода бикарбонат, че Ранитидина май е от оня на Чайка Фарма къде ми не действа – са провикнал вълкъ
Ма слабичък бил ангела на Кольо, коги дошъл вълкъ тамън режел посленниа домат, ракиата била сипана, заяка по Генински разпарчетосан и от кастофоня са чуел благо да припева Митар Мирич, седнале на масата дигнале чаши и историята мълчи какво станало по нататика…
Зли езици говорат че манинката червена шапчица са превърнала у самодива и отишла да работи по видинско.
Край!
