Автор: shegichki.com

SRV

Два глиста – баща и син се подават от задника. Поглежда малкият глист нагоре и пита:
– Тате, какво е това синьото там горе?
– Небето сине – отговаря възрастният екземпляр.
– Ами много е хубаво, тате – проплаква малкият.
– Хубаво е сине – отговаря бащата.
Поглежда наследникът на фамилията напред и пак пита:
– Ами това другото голямо синьо какво е, тате?
– Морето, сине.
И пак същите разсъждения за хубавите неща в живота. Изведнъж към лежащия на плажа пич, се задава мома по монокини.
– Ами това красиво нещо какво е – попитал малкият глист.
– Мадама, сине – отговорил бащата.
– Е, щом всичко е толкова хубаво навън, ние какво правим в този гъз – чуди се малкият глист.
– Родина, сине, Родина… – отговаря мрачно неговият старец.

SRV

– Как се котка меркантилна кифла ?
– Gucci Gucci Gucci ….

Днес казах на шефа че искам 13-та заплата,а той ми каза:
„Заради хубавият виц ще ти дам, 20лв. коледни надбавки. Отдавна не съм се смял така“

SRV

Странни същества са хората. Откраднеш пет долара и ще си мръсен крадец. Откраднеш ли обаче хиляди долари, ще си герой… или правителство“

Тери Пратчет

ES

Писмата на Леля Евдокия

Здравей суходолски миндил,

Пиша ти по подов да ти кажа, че имам чодесна новина затеп.
Шсе женя. Той е прекрасен и чодесен. Напрао е връхта.
Обича ме и не ме бий. И даже ми копува блузки от мола и обувки и ено-друго.
Живее в чожбина и ше ми донесе златно кулие, това е нещо като огарлица, ама е по-елитно. И също така пръстен диаман за свадбата. Ше ми купи и кола скоро, ма не знам кога точно. Ама ше е много скоро.
А аз бих искала да те попитам дали желаеш да ни станеш комица на свадбата.
Ше намажеш и ти, може би ще ти купи обувки и рокля със сигорнос.
Ама обувките са по-важни, ти нали каза, че си си скъсала онези черните с каишките, каде ти ги купи Димо на морето?

Така. Пиши ми дали си сагласна и аз всичко ще уредя да е готово. Ти само кажи да.
Мажа ми ше го намериш фмоите преятели о фесбук. Името му е Омерта Тхугс. Това означавало на китайски – Пластелина на Пръстените. Даже имало такъв филм бил направил един известен режисьор, ама го забрайх кой е.

Иначе се казва Еркан, ама не е циганин, ами просто е от богатите цигани и има много земи и наследства. Не казвай на майкини, щото им казах, че е белгиец. Даже пред тях няма да говори на български, той и без това много лошо говорил, забравил го е.
Айде пиши ми, обичам те и дано искаш да ми станеш кома, че няма кой друг.

Твойта най-добра приятелка,
С льобов и вечнос и те обичам до безкрай.

ES
Учените изобретили 200 градусов спирт. Решили до го изпробват, обаче няма на кого. На животно не им се искало, защото щели да ги подгонят защитниците на животните. Решили да отидат в най-отдалеченото село и да пробват на някой местен човек. Отиват те в селото и гледат някакъв човек кара трактор. Спрели го. Сипали му в една чаша от спирта и го питат:
– Ще го пробваш ли?
Човекът ги погледнал, ливнал цялата чаша в гърлото си, избърсал се с ръкава на ватенката и подкарал трактора нататък.
Учените стоят и гледат ошашавено. Изведнъж трактора спира, човека скача от него, пада на земята и започва да се търкаля. След това става, качва се на трактора и потегля. След 100 метра сцената се повтаря отново… след още 100 пак!
Учените догонват трактора, спират го и се извиняват на тракториста, че са го накарали да пие 200 градусов спирт…
Човекът ги поглежда и казва:
– Ахааа, такава ли била работата… А аз се чудя защо, като се уригна и ми се подпалва ватенката…

ES

По аналогия с френското сирене и вино, оценката на дегустаторите за една българска кисела зелка би звучала ето как:

Тази изключителна зелка, расла в най-рохкавите лехи на югозападното Софийско поле, е съчетала богатия аромат на шопските култури с крехкостта на най-отбраните тракийски сортове. Ферментационният процес е изведен докрай, протекъл при условията на софийската зима, благоприятно смекчена от локалните влияния на късноесенната подуянска мъгла. Оттук и подчертаната, но ненатрапчива киселина, започваща с деликатни бодежи от върха на езика, преминаваща в тръпки през небцето и разливаща се към гърлото.
Ароматът е изключителен, напомнящ букет от отлежали камамбери, с неочакван свеж нюанс на бамя. Сокът, ръчно претакан на равни интервали, е бистър и искрящ. Предизвиква приятен сърбеж в устната кухина, който издава изненадваща ментова прохлада. Листата са бели, с благороден восъчен оттенък. Нетрошливи, но не и жилави, идеални за сарми. При дегустация листната периферия издава допълнителен фин аромат с предчувствие за пушен бекон. Секрет на производителя е използването на дъбови качета от осолена сланина. Придружено с един отлежал „Бержерак“, това кисело зеле е идеалният компаньон за Вашите свински гърди.