Девет месеца повръщах с усмивка на лицето и бях готова още девет да го правя, толкова я исках. Заради нея пробягах 50 метра за пет секунди, за да предотвратя изяждането на жив гущер. Обърнах целия град, за да намеря за четвъртия и рожден ден торта-делфин в естествен ръст, като при акцията пострадаха няколко продавачки в сладкарници и един майстор-тортаджия. Вдигала ме е посред нощ, за да я уча да прави кълбо напред-кълбо назад и съм си лягала с гръбначна травма без гък да кажа. Лепила съм до сутринта кошнички с цветя за училищния базар, а на следващия ден съм пресичала Александровска с налепени по задника хартиени розички. Написах и стихотворение. Купих и таблет. Веднъж и глътнах млечния зъб, беше го мушнала в кексче „за романтична изненада“. Гледах и златните рибки и когато се гътнаха им устроих морско погребение, на което произнесох красива, тъжна реч под звуците на Меноар. Когато беше на седем, реши, че е тигър. Носеше само оранжеви дрехи, като очакваше от мен да съм майка-тигър и близо месец ходех като тибетски монах. После беше далматинец. После метълка и ми подпука черните дрехи. Разрешавам и да си чати с момчета, без да им откъсвам ушите (те да внимават в картинката, че не само уши мога да късам!). Позволих и да ми ползва самобръсначката, гримовете, парфюмите, кубинките…. Какво ли не съм правила, за да спечеля възхищението и.
Снощи най-после вдигна взор от телефона си, погледна ме с големи, очаровани очи и изсумтя респектирано: „…хилядаипетстотин лайка за онова там с гащите…Мам, ти си феймъс. Риспект“
Къде сбърках!?