Късно през нощта на вратата на публичен дом се чука. Мадам става и отваря вратата. Отпред стоят две надрусани момчета.
– Добър вечер… Имаме тука двайсет лева… Какво ще ни предложите за тях?
Мадам ги измерила с поглед и им казала:
– Момчета, за двайсет лева ви предлагам да идете в ей ония храсталаци там и да се опънете един друг…
И затръшнала вратата.
Седнала обратно да реди пасианс на компютъра, но след петнайсетина минути отново се чука. Тя отваря, отново същите момчета…
– Какво има пак, бе, момчета?
– Ами, готови сме. На кого трябва да дадем парите?