След като разбра, че Бойко Борисов си е направил профил във „Фейсбук“, за да общува пряко с народа, жена ми пощуря. Но тъй като бе убедена, че компютърът хвърля ток и убива на място, посочи ми го от безопасно разстояние и заповяда:
– Сядаш и ми правиш профил във „Фейсбук“!
И преди още да успея да извадя лъжицата с таратор от устата си, жена ми влетя в спалнята и ожесточено започна да се облича. Интересно дали си мислеше, че за „Фейсбук“ се подават документи и ще трябва да излизаме навън.
– Гълъбче, няма нужда да слагаш тая къса рокля и да се гримираш – казах с благ и предпазлив тон, сякаш се обръщах към душевно болен, който стиска врабче, – профилче във „Фейсбук“ ще ти направя ей сега, без да излизаме.
Тя се обърна и ми прати две пневмонии с поглед.
– Верно е това, дето го казва мама за тебе!
Добре знаех какво казва мама за мене, но въпреки това реших да попитам, ей така, от чисто любопитство, да не би случайно да е казала и нещо ново.
– Че си адски прост, това казва!
Не, нищо ново.
– Нали ми трябва снимка за профила – продължи жена ми, – да не искаш Бойко да ме гледа с тоя пеньоар и с това негримирано лице.
– Ми, що – реших да се обидя, – аз как те гледам така?
Но плахият ми опит за революция бе посечен моментално.
– Грозна ли ме наричаш?
Както повечето случаи, в които разговарях с жена си, така и сега, нямаше какво да кажа. …