Царят изпратил тримата си сина на пътешествие. Вървели те дълго по гори и полета, по планини и долове, накрая се уморили, дощяло им се любов да правят. . . Гледат пред тях къщурка. Приближават се и виждат пред нея един старец, който седи на стъпалата и плаче.
– Дядо, пусни ни да пренощуваме. . .
– Не мога, момчета, опасно е. Тази вечер ще дойде ламята. Всяка година тя идва и взима по една девойка от селото. Тази година е ред на моята внучка. . .
– Абе слушай, ти ни пусни пък за ламята да не те е грижа.
Пуснал ги дядото да спят в плевнята. Настъпила нощта и ламята долетяла.
– Дядка, къде е внучката?
– Аааа, в плевнята е, ламичке. . . .
С гръм и трясък ламята се изнесла към плевнята. Минало час, минали два, а на третият старецът плахо открехва вратата на плевнята. Гледа вътре, единият брат държи ламята, вторият и е повдигнал опашката, а третият я чука. Този който я държи, в същото време я гали по главите и й говори:
– Видя ли сега, ма, видя ли, ако вместо три глави имаше три задника, знаеш ли колко отдавна щеше да си си вкъщи