Гоно Вачов се роди маломерен …

Гоно Вачов се роди маломерен, но главата му беше колко на петокласник тъпанар. За сметка на това беше празна като попско буре по Коледа.
Едвам не съсипа маки си с таа бъклица, завалишката орева амбулаторията на селото при раждането му.Майчиното млеко му съ услади млого /като рикията и мастиката по-натам/, гърдите на Вачовица увиснаа като торбички за леб, така а беше осмукал нейнию догледник. Успе да го отбие ча коги пойде на ясла, немаше начин, щеа да станат за кашмер пред ората. Там се прояви като ашлак, насираше се през секи 30 минути и правеше такива симфонии с брецаньето си, че лелките минаа на апчета за нерви. Коги дойде време за децката градина, лелките го изпратиа като кумунистически вожд на оня свет, със цвекье и фалшиви сълзи. Толко нги беше писнало от него.У децката градина постъпи с тегло като за казарма. Редовно сурвакаше другите дечица и им изяждаше порциите. Измисли уникални игри : спрепанье на лелички, скубанье на учителки, стуранье поди чръга във занималнята, пълнене с паста за зъби на носа на заспало другарче. И от там го изпратиа като кумунистически вожд. Даже с още повече почести.На 15.09. постъпи в Основното училище в родното си село. Сложиха го на един чин с Венко Мечов-Мечето. Скоро Гоно водеше Венко на една каишка, секо междучасие му свиреше с една ръждова ръмоника, а горкото Мече танцуваше и ревеше с плъно гърло. Толко убаво беше го дресирал нашию пустиняк.
Гоно Вачов се утвърди като добър ученик, ползваше учебниците и тетрадките само при одене по голема нужда. Училището беше с външен нужник, коги го напънеше, нашию караше Милко Шилето и Пенчо Доцов да му правят с откапниците си столче. Така го носеа до клозета, като скоро тава не беше толко лесно. У четвръто отделение Гоно Вачов вече обладаваше 88 оки нето тегло. Пред нужника двете момчета стоеа като гвардейци, четрии годин с достойнство носеа таа чест.Мота се неколко години преди казармата, като получи ценни указания по овцевъдство. Он млого обичаше животните. Малтретираше ги често, като измисляше се нови и нови методи. Скоро сека дива или питомна животинка се криеше у дън земя от него.
На наборната комисия оцениа по достойнство неговите бойни качества и го изпратиа у КЕЧ-а, където скоро се утвърди като предводител на елитна рота циганье. Те го гледаха в очите и изпълняваха сека негова прищевка. Даже да не уточняваме напълно, че е срамна работа.
Казармата му мина неусетно, тамо още повече пустиняса, като към безспорните му качества бяха добавени юмручния бой на връзано и пиянството.
При уволнението си вече можеше да изпие сам едно кило топла мастика без мезе, което се явява връх у тоа занаят.
В родното му село стана ясно, че ще наследи семейния бизнес, а именно чистенето на нужници. Към своето развитие в нужнико-почистването той пристъпи след една доста неприятна случка.
Старият им клозет се състоеше от тарби, един път малкото магаренце Събка ги изтръбуши и се гмурна надол с глава през прогнилият под.
– Рипай онътре – изрева бъщъ му.
– Ама яя, не знам къ …. – запелтечи Гоно.
– Сиги ше видиш къ!
Бъщъ му му метна едно въже от сеНзал и го фръли у дупката. Гоно са омаза до ушите, но некак си успе да навре сеНзалу на примка поди магаренцето. Оно завалишкото целото са беше окиснало.
Дано Вачов пали трактуро и го издръпа, а баба Муца /маки му и баба на Гоно/ зе една метла и маркуч и почна да го миа. Оно пойде вода насегде, а кокошките кюцат ли кюцат.
За съжаление никой не обръна внимание на Гоно, без него си моаше, без магаренцето-не. Он сам се почисти, макар че две недии са минаа, докъ съ измериса.
Тогива си зе една литрова цекленкя мастика, седна и почна да мисли. И измисли. Клозет като слънце, с циментов под, с ламба, с пьоча, с шахта. Шахтата измисли така, че да моа да има достъп на човек се неговите кила т.е. да моа съ улата онътре.
Построиа го за две недии. Стана млого арно, направо да та ‘а грех да стуриш у него.Мина се време, баба Муца оглуша напълно, клозето се напълни догоре. Странно нещо е времето, моа го мериш къ сакаш. Даже и с пълен клозет и с глуа бабичка. Гоно изпи едно кило мастика, докара „Спартаку” с трактуро и ”изкуса” клозето почти до се. Ама нали си а занаят тава, рече да си довръши работа докрай. Зе една кофа кипела вода от кюмбето, прекара маркучо за студена вода, зе метла и фараж, тури си една маска и се улете у шахтата през аварийнию вход. Зе да лъска яко. Така и не чу характерния звук от бастуня на баба ти Муцка. „Чък”, „чък”, „чък” …… по цимента. По едно време зе забръзи /”Чъкъ-чъкъ, чъкъ-чъкъ, чъкъ-чъкъ”/, даде и зор.
За секунди съ улете онътре, Гоно усети че изчезна светлината изотгоре и коги погледна го побиа тръпки. Баба му са беше натрътила къде него със сичките си срамотии.
– Ъъъъъъъъъъъъъъъъ!!! – измуча Гоно през марлята, преди врато му да се напълни с матрял.

Свали тензуя и изрева колко моа.
– Бабичкооооооооооо, ше та прибиааааа!
Баба Муцка, макар и глуа, успе за чуе тоа рев и рипна като младо яре. Зе да щрапа и пътнешким си дигна килотете. Забраи и бастуня и намерата му.
– Данооооо, у нужника има плътениииик!! Олеелеееее! Божкеееееее! – нареджаше бабката.
– Идем, майкооооо!! – зина Дано и долете с една кофа врела вода и без да мисли грам я лисна у нужника.
-Ауууууууууууууууууууууууууууу! – протяжен вой се чу от дупката.
– Майко, фръли вилата, тава а връколак! Сиги ше го дукундишем! – гърмеше гласа на Дано Вачов.
Майки му му подфръли вилата и он мууна колко моа у дупката. Зачобръсти Гоно по гръбината.
-Татоооооооооооооуууу, ше та прибиа и тебе! Сичките ше ви избиа, те сиги те. – Гоно се излундзи като изчадие адово из горната дупка. Само он си знаа къ мина от там и що.
-Лилииииии, тава наш Гоно, бе! – учудиа съ у един глас двамата. И веднага побегнаа.
Гоно зе една щурмова манара и ги подгони. Пръва до магазата стигна май баба ти, дако беше най-дръта. Улете се с плонж онътре, Дано плонжира и он и само фотофиниш можеше да определи с точност победитела. Едвам подпреа масивната врата с жилезен обков, коги манарата да заби у нея. Ръцете на Дано Вачов изтръпнаа, ама успе да а залости.
И дълго би Гоно Вачов у здравата врата. Ту с глава от яд, ту с манарата. Дрътите са беа залостиле онътре и немаше превзиманье. Магазата беше пълна със месо, сиренье, компоте, рикия и вино. Моа бедстваш една годин. Зимата топло, летоска ладно. Кво моа да сакаш повече?
Гонов Вачов са намаза с кисало млеко по изгореното и с топла рикия по наръганото. Легна и заръка като ала. Коги са събуди виде, че бъщъ му седи с една вила срещу него, а бабичката беше надигнала боен фараж.
– Ше са трепеме, ели ше си живеаме като ора? – погледна го баща му и стисна здраво вилата.
– Небойте съ, мина ми! Нема да ви трепем. А сиги рипайте, женки мининки у дупката! Да видите къ са чистат говна, коги некои ти стура у врато.
Бабичката и бъщъ му незабавно изпълниа заповедта. Спущиа са като химическа рота и излъскааа сичко, на аптека го напраиа нужнико.
Гоно Вачов седеше на един пън, бабичката му беше напраила нови компресе с кисело млеко, попиваше топла рикия и ревеше колко моа:
– Темпоооо, темпооо!