Ерген в чата

Ерген в чата
Не съм придирчив и не искам кралица облечена в скъп тоалет.
Ерген съм, живея си сам в Цалапица и търся жена в интернет.
Преровил съм барем хиляда обяви на всички възможни моми…
И всичките бяха красиви и здрави – ох, котьо! Със кеф ги вземи!
Початих си малко с чаровна блондинка с опънат до шията крак – отскоро живеела в блока саминка и много навита за брак.
След нея набарах изящна брюнетка – девица кажи го речи, и няколко дена със тази кокетка си правихме мили очи.
Красиви, чаровни и зеленооки… Жени!… А пък аз съм ерген!
Миньончета, средни и много високи… И всичките само за мен!
Накрая избрах. И си чукнахме среща… О, господи, жив да не бях!

Изгарях от страст и от обич гореща, когато почуках у тях.
Избръснат, изкъпан и с нова фланелка, в ръката с един карамфил…
Обаче!… Посреща ме пухкава лелка и вика: ”Люлю, че си мил!”
Бе, леличко мила! Недей се бъзика!
Дошъл съм ти тук на крака!
А тя ме пощипна: „На леля умника!
Във чата сме всички така.”
Изтрих се от нета! Ерген ще си бъда, че с моя каръшки късмет
току съм попаднал на дядо си Гъдьо…
… И той замомен в интернет.

Ники Комедвенска